Covenant of Mayors
  Covenant Newsletter July 2017  
       
 
"Енергийният сектор наистина е от решаващо значение за успешното прилагане на Парижкото споразумение, но също така и за защитата на гражданите"
Интервю с комисаря по въпросите на енергетиката и климата Мигел Ариас Канете
 
   

български (bg) - čeština (cs) - dansk (da) - Deutsch (de) - eesti (et) - ελληνικά (el) - English (en) - español (es) - français (fr) - Gaelic (ga) - hrvatski (hr) - italiano (it) - lietuvių (lt) - latviešu (lv) - magyar (hu) - Malti (mt) - Nederlands (nl) - polski (pl) - português (pt) - română (ro) - slovenčina (sk) - slovenščina (sl) - suomi (fi) - svenska (sv)

Вече няколко години Споразумението на кметовете увеличава популярността си в глобален план – с отварянето на Регионални офиси по целия свят. По какъв начин опитът със Споразумението в ЕС може да повлияе на регионални споразумения?

От създаването си през 2008 г. Споразумението на кметовете е една от най-успешните европейски инициативи в областта на енергията и климата – и не на последно място, защото беше подкрепена от Комисията и пряко обвързана с политиката на ЕС. Става дума за инициатива, движена от самите градове и предназначена за тях (процес „от долу нагоре“). Като цяло подписалите европейското Споразумение на кметовете са на път до 2020 г. да постигнат средната си цел от 27% намаление на емисиите на CO2. Както вече споменах, Споразумението на кметовете е най-значимата световна инициатива в областта на енергията и климата и е източник на силно вдъхновение за общините по места.

В този контекст глобалното разпространение на Споразумението на кметовете започна през 2011 г. с разширяването на инициативата към страните от Източното партньорство на ЕС [Бележка на редактора: Беларус, Украйна, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан]. През 2012 г. Споразумението на кметовете разшири обхвата си, като включи и Южния регион на европейско съседство чрез проекта CES-MED. Ето защо Регионалните офиси работят с пълната подкрепа на първоначалното Споразумение. Тяхната ДНК е идентична с тази на европейското Споразумение и те споделят същите цели и ценности: задълбочено ангажиране на гражданите и заинтересованите страни, както и на собствениците на местно ниво; ориентиран към резултатите подход за подобряване на качеството на въздуха и пригодността на градовете за живот. На COP21 през 2015 г. в Париж стартирахме Споразумението на кметовете за африканските градове на юг от Сахара. Първите от тях вече получават помощта ни за борба с бедността, като същевременно подобряват достъпа до енергия и устойчивостта и подпомагат развитието на икономика с ниски въглеродни емисии! Много сме горди, че имаме възможност да подкрепим подобни инициативи по целия свят! В края на миналата година стартира работата по сключването на регионални споразумения в Северна и Латинска Америка, на Карибите, в Япония, Китай и Корея, в Югоизточна Азия и в Индия. Всички тези мрежи черпят от богатия опит на ЕС и се възползват от възможностите за побратимяване с европейските градове, както и в рамките на региона. Всички автономни регионални или национални Споразумения ще функционират под егидата на Глобалното споразумение на кметовете за климата и енергията. Това е най-голямата световна коалиция на градовете, ангажирани с борбата с климатичните промени. Благодарение на Глобалното споразумение гласът на местната власт се чува и в чужбина, като същевременно участниците се учат един от друг и напредват заедно.

Градовете играят ключова роля за постигането на целите, залегнали в Парижкото споразумение. Европейското споразумение на кметовете предлага рамка за стратегически, дългосрочни действия, планирани и реализирани от членовете на местно ниво. Постигаме успехи!

Съветът на европейското споразумение на кметовете, основан на 10 февруари в Брюксел, ще осъществява стратегическото ръководство на инициативата. Какво послание искате да предадете на градските лидери, ангажирани с инициативата?

Преди всичко искам да поздравя цялата европейска общност на кметовете, подписали Споразумението, за това, че създадоха орган, който да ги представлява и да вдъхновява другите участници. Членовете на Съвета, като представители на подписалите страни, градове, координатори и поддръжници, са лицето на движението и комуникатори на целите му. Те са основните преговарящи с Комисията – на 20 юни се срещнах с членовете на Съвета в Брюксел [1] – и могат да се ангажират в по-голяма степен с европейската и глобалната общност в областта на енергетиката и климата.

Съветът на европейското споразумение на кметовете следва да работи в тясно сътрудничество със Съвета на глобалното споразумение на кметовете, за да обединим усилията си и да гарантираме, че политическите приоритети на европейските кметове са добре представени в по-широкото движение. От съществено значение е заедно да допринесем за определянето на стратегическите цели на Споразумението на кметовете, като трайно го приспособяваме към нуждите на градовете. В качеството си на наши посланици членовете на Съвета се ангажират да контактуват с членуващите и нечленуващите общини, както и с управленските органи на национално ниво – в подкрепа на конкретни действия в областта на енергетиката и климата. Това са конкретни стъпки за осъществяване на енергийния преход и създаване на устойчив растеж.

Градовете, участващи в Споразумението, трябва да се превърнат в „иновативни екосистеми“ в резултат на сътрудничеството между градските власти, академичните среди и индустрията – с помощта на европейските технологии и продукти. Комисията ще продължи да подкрепя Споразумението на кметовете и аз лично очаквам решителни действия от страна на членовете, поели ясни ангажименти за реализация на целите през 2020 и 2030 г.

Следващият важен етап от Парижкото споразумение е провеждането на COP24 през 2018 г., когато националните правителства ще оценят постигнатия напредък в прилагането му. Споразумението на кметовете е доказателство, че властите по места често са по-амбициозни по отношение на климата и енергията от националните правителства. Как могат държавите-членки да окажат допълнителна помощ на градовете – и по-конкретно в контекста на Стратегията на ЕС за енергийния съюз?

2018 наистина ще бъде важна година за движението за борба с климатичните промени: на COP24 ще направим преглед на общия си напредък за постигането на дългосрочната цел на Парижкото споразумение. 2018 г. ще бъде чудесна възможност за градовете, участващи в Споразумението, да демонстрират своите постижения. На COP22 миналата година те показаха впечатляващи резултати: членовете от ЕС са постигнали през 2014 г. намаляване на емисиите с 23% [2]. Трябва да благодарим най-вече на строителния сектор за добрите показатели. Спазването на строителните изисквания и реконструирането на сградите са много важни за намаляването на електропотреблението, като същевременно спомагат за понижаване на разходите за енергия и увеличават цената на недвижимата собственост. За пример можем да посочим гр. Хановер (Германия), където потреблението на енергия е намаляло с около 60% благодарение на проведената реконструкция на обществени сгради и сгради на частни собственици. Резултатът е 3600 тона CO2 по-малко на годишна база. Другите области, в които градовете дават добър пример, включват насърчаване на използването на възобновяема енергия, включително чрез местни енергийни общности и интелигентни решения, мобилност с ниски емисии и достъп до енергия на локално ниво.

Енергийният сектор наистина е от решаващо значение за успешното прилагане на Парижкото споразумение, но също така и за защитата на гражданите (и особено на най-уязвимата част от тях), като се осигури всеобщ достъп до чиста и достъпна енергия и същевременно се стимулират конкурентоспособността, заетостта и растежът. Европейската комисия твърдо подкрепя градовете в усилията им да реализират поставените цели чрез създаването на помощна рамка – напр. с наскоро приетия пакет „Чиста енергия за всички европейци“ като част от рамковата стратегия за Енергийния съюз.

Това ще допринесе за стимулиране на инвестициите, включително чрез внедряването на инициативата „Умно финансиране на интелигентни сгради“ и засиленото използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), както и чрез мобилизиране на частни инвестиции с ЕИБ в областта на енергийната ефективност и адаптиране на климата – чрез следните иновативни инструменти за финансиране: Частни финанси за енергийна ефективност (PF4EE) и Инструмент за финансиране на природния капитал (NCFF). Като конкретна следваща стъпка вече работим по инициатива за откриване на подходящи кандидати за достъп до финансиране. Приканвам градовете, участващи в Споразумението, да се включат в нея, като внимателно се подготвят за това.

Необходима е подкрепата на националните правителства и регионалните власти за насърчаване на действия на градско ниво в съответствие с целите на Енергийния съюз. Националните правителства биха могли да определят минимални стандарти за подкрепа на градовете и да мобилизират средства за борба с климатичните промени на местно равнище, възнаграждавайки инвестициите в екологична градска инфраструктура с ниски въглеродни емисии. Това ще бъде от полза за всички европейци. Да помогнем на градовете, означава да помогнем на гражданите им.

Как виждате ролята на градовете, участващи в Споразумението, за реализацията на Стратегията на ЕС за мобилност с ниски емисии?

Макар градовете да генерират растеж, те също са и водещ източник на замърсяване на въздуха. Превозните средства са виновни за почти една четвърт от емисиите на парникови газове в Европа и е са основните причинители на замърсяването на въздуха в градовете. Най-големият източник на емисии в транспортния сектор са пътните транспортни средства – те са отговорни за 70% от всички емисии на парникови газове в сегмента през 2014 г. Съгласно стратегията на Комисията за мобилност с ниски емисии, приета през юли 2016 г., отговорът на Европа на предизвикателството за намаляване на емисиите в транспортния сектор е необратимо преминаване към мобилност с ниски емисии. До средата на годината емисиите на парникови газове в транспортния сегмент трябва да намалеят поне с 60% спрямо стойностите от 1990 г. и да клонят твърдо към нулата. Успоредно с това, тъй като чистият въздух става все по-оскъден, градовете ще трябва да намерят решение на проблема със замърсяването. Вредните за здравето ни емисии от превозните средства трябва да бъдат незабавно намалени.

Мобилността с ниски емисии е от полза за европейските граждани: ще се подобри качеството на въздуха, ще се намалят нивата на шума, ще се ограничи броят на задръстванията и ще се повиши безопасността, като същевременно се стимулират заетостта, икономическият растеж, обемът на инвестициите и броят на иновациите.

Градовете, участващи в Споразумението, и местните власти трябва заедно да дадат пример за прилагането на тази стратегия чрез добро планиране и съгласуване на действията. Градовете вече работят за заместване на моторизираните пътувания чрез градоустройствено планиране с висока плътност, като прилагат стимули за алтернативни енергийни източници и превозни средства с ниски емисии, насърчават активната мобилност (колоездене и ходене), обществения транспорт и схемите за споделяне на велосипеди и автомобили за намаляване на задръстванията и замърсяването.

Загреб (Хърватия) е пример за добра практика сред градовете, участващи с Споразумението. Там старият автобусен парк е заменен със 160 нови енергоефективни автобуса с чисто гориво. Проектът е подобрил значително качеството на въздуха в града. В Хаселт (Белгия) и в Талин (Естония) е направен смел ход, като властите са предложили безплатен обществен транспорт. В Хаселт мярката вече е устойчива, а в Талин – много популярна. Задръстванията са намалели с 15%, а броят на гражданите се е увеличил с 9000 души. Техните данъци покриват и надхвърлят загубената заради безплатните билети сума.

Комисията засили действията си за насърчаване на по-устойчивата градска мобилност чрез споделяне на опит и най-добри практики (напр. чрез Обсерваторията за градска мобилност „Eltis“), чрез научни изследвания и иновации (напр. в рамките на „Хоризонт 2020“ и инициативи като „Civitas 2020“, и Европейско партньорство за иновации – „Интелигентни градове и общини“ или Европейска инициатива за зелени автомобили), както и целева финансова подкрепа за проекти в областта на градския транспорт (напр. чрез структурните и инвестиционните фондове на ЕС, Европейския стратегически инвестиционен фонд и програмата LIFE). Синергията между климата и чистия въздух е ясна.

Призовавам градовете, участващи в Споразумението, да приемат предизвикателството и да ни поведат в правилната посока!

[1] Можете да прочетете статията ни за срещата в този бюлетин
[2] Данни за емисиите към 4 ноември 2016 г. Доклад на Съвместния изследователски център относно Споразумението на кметовете: Ефекти и прогнози за емисиите на парникови газове, които ще бъдат представени на COP22.

 
     
    >> Covenant Monthly Newsletter July 2017 <<
(0 visits )
 
     
Find us on:
Twitter Facebook
Covenant of Mayors
  The sole responsibility for the content of this newsletter lies with the Covenant of Mayors Office. It does not necessary reflect the opinion of the European Union. The European Commission is not responsible for any use that may be made of the information contained therein. The Covenant of Mayors was set up with financial support of the European Commission and consists of five associations of European local authorities: Energy Cities, Climate Alliance, Eurocities, CEMR, Fedarene, and ICLEI Europe.

Subscribe / Unsubscribe to this newsletter.
European Union  
 
Covenant of Mayors